veselin написа:Беше ми интересно как са ги получили, дали е вкарвана кръв от други птици или чрез близко родственно кръстосване и т.н.
В статията пише, че са мутирали щиглеци, т.е. не е вкарвана кръв от други птици.
Близкородственото кръстосване не е причина за появата на дадена мутация, а само за нейната изява.
Гените мутират спонтанно, с определена честота, а не в следствие на някаква селекция. Мутациите са случайни, нецеленасочени промени. За организма те са или полезни, или неутрални, или вредни, като преобладават последните и това си има логично обяснение. Ако в една сложна и високоорганизирана машина, „на сляпо” сменим някакъв чаркалак, шансовете машината да заработи по-добре, са много малки. Обратното е много по-вероятно. Хитрото при организмите е че от всеки „чаркалак” (алел) имат по два – един от таткото и един от майката.
Мутиралият алел може да е доминантен или рецесивен. Доминантните алели „водят парада”, т.е. те решават какво ще се прави в организма. Ако мутацията е доминантна и (както е в повечето случаи) вредна, то за организма няма шанс. Но ако е рецесивна, може изобщо да не се забележи, защото другият (читавият) алел ще си свърши работата. Такъв мутирал организъм се развива нормално и има поколение, на което предава мутиралия си алел. Тогава при близкородствено кръстосване, вероятността в един организъм от поколението да попаднат два мутирали алела, силно се увеличава.
Затова инбридингът се смята за нож с две остриета. От една страна единствено чрез него, могат да се изявят и затвърдят желани от нас рецесивни мутации, но от друга - не се знае какви „страхотии могат да изскочат от килера”.
В случая с щиглеца, мутациите в оперението са относително неутрални за организма. Казвам относително, защото намаляват защитната му окраска, а някои и жизнеността на индивидите (албино мутациите). За нас обаче, от естетическа гледна точна, те са положителни и при появата им се води селекция (т.е. изкуствен отбор) за тяхното запазване. Това че повечето мутации се появяват в птичарниците, а не по дърветата се обяснява с факта, че отглежданите птици са в по-близко или по-далечно родство, което благоприятства рецесивните мутации да „изскочат на светло”.