За тъпочовките, червените чинки, и другите северни гости!

[akademika]

не разбирам руски(щур питается семенами и ягодами ,а весной-в основном цветочньlми почками ели ) щур е тъпочовка автор a. брем б. щербаков само това пише за храната на тъпочовките

[nightingale]

Авторът на този текст е А.Ф. Ковшаръ а Беме е редакторът .Книгата е отпечатана през 1983г. в Алма Ата. А ето какво пише в едно електронно издание което е по съвременно.... Ако някой не разбира нещо да каже. ЩУР PINICOLA ENUCLEATOR L.

Отношение к неволе. Эта птица обитает в самых высоких северных широтах и редко попадает в клетки любителей птиц. Но благодаря своей богатой окраске, быстрому привыканию щур отличается чрезвычайной привязанностью к воспитателю и является желанной птицей для содержания в неволе. Однако ее содержания требует более аккуратного отношения, чем снегирь. Кроме того, щуры очень ценятся как превосходные певцы, даже, несмотря на то, что разные экземпляры сильно отличаются по своим вокальным данным.
Описание.
Голос.
Помещение. Можно содержать изолированно или парами в больших отдельных клетках. Благодаря своей уживчивости может обитать также и в обществе других птиц в садках и вольерах. Особенно красиво смотрятся эти прекрасные птицы в зимних заснеженных вольерах, где они совершенно спокойно переносят любой холод. Летом этих птиц следует защищать от ярких солнечных лучей, поскольку они совершенно не выносят жару.
Акклиматизация. Очень просто привыкает к неволе и совершенно не высказывает боязни и робости перед людьми. После поимки им следует давать ягоды рябины, за которые они немедленно принимаются. Позднее начинают давать лен, сурепку немного конопли и подсолнечник.
Питание. Щуры очень склонны к ожирению. В этом состоянии они очень быстро слабеют. Поэтому им требуется не слишком питательное и обильное кормление. Летом следует давать зеленую траву, всходы и почки, обильно рябину и другие ягоды, кусочки яблок, коноплю, канареечник Phalaris canariensis L., немного семян подсолнечника, шишек сосны. В дополнение к этому дают сурепку масличную, молодые приросты хвойных, немного мягкого корма из сухих куколок муравьев, яичного хлеба, увлажненных соком желтой моркови, насекомых и свежих куколок муравьев. Нормальный вес: примерно 60 г.
Уход. Не представляет трудностей. Следует следить, чтобы у птицы всегда была свежая вода для купания. Птиц, которые не купаются самостоятельно, следует опрыскивать из распылителя. К сожалению, подобно многим другим птицам щуры теряют свою малиновую окраску после первой линьки в неволе. Слухи о том, что кому-то удавалось сохранить окраску щуров, кажутся маловероятными. Линька проходит осенью.
Разведение. Неоднократно удавалось получить выводки щуров, как в отдельных клетках, так и в общих садках и вольерах. В качестве гнезда щуры использовали старые гнезда дроздов, укрепленные в свежих ветках ели. В качестве корма предлагают крошеное яйцо, зелень, сурепку, коноплю, льняное семя, сухие куколки муравьев, мучные черви. Первые дни родители выкармливают птенцов только куколками муравьев, яйцом и мучными червями, а через 8 дней также и коноплей, зеленой травой и сурепкой.

[akademika]

но все пак тя се върти

[nightingale]

[akademika]

През далечната 1990 година, бяха забелязани червени чинки в Рила! Вярно само два чифта, но бяха дошли. През 1974 година брезовите скатии, бяха повече от елховите! Синьогушки са опръстенявани многократно край Бургас. Някой друг да сподели впечетления?

Carduelis spinus или елШова скатия защото се храни със семената на елШа за жалост нашите орнитолози допускат такива гафове това се вижда в 2 издания птиците на балканския полуостров и птиците в европа затова когато прелиствате книжки не приемайте всичко буквално

[nightingale]

Това е много вярно. В определителят ''птиците на бълканският полуостров'' е пълно с грешки. И интересното е, че повечето грешки са направени в местата където информацията от ''земиздат'' е слаба или непълна. Което е доказателство, че литературата ни е ''преписна''

[nightingale]

По правило птиците за които говорим извършват прелет единственно заради търсенето на храна. Тяхната така наречена непериодична миграция не е свързана с инстиктивното търсене на място за зимуване в което място дължината на светлинният ден и нощ са аналогични или близки до тези на местата в, които са се излюпили. Преди доста време бяхме подхванали тема в която исках да обесня ,че именно това кара много от прелетните птици да прекосят екватора а не да останат в северна и централна Африка. Тъпочовките, копринарките, и брезовата скатия, както казах и преди са силно зависими от точно определен вид храна през зимата. Офиката навремето беше причина копринарката да зимува в полите на Витоша. В Източна България а също и в южна, т тези птици така и не отидоха. През следващата година след нашествието тя роди отново плодове , но доста малко. На по следващата не роди почти нищо. Това което имаше по тези храсти едва стигна за хвойновите дроздове и червенушките.... Брезовата скатия силно зависи от узрелите реси на брезата.Това кара тези птици да се местят в търсене на такива райони. Тъпочовката е зависима от кедъра и смърча. Това са все растителни видове ,които поради затоплянето на климата отстъпват мястото си на по-южните видове дървета.Това са фактите !!! Копринарки ще зимуват тук чак след следващият ледников период.

това е така но червената чинка е прелетен вид тя не зимува в страни с нашия климат а за храната на тъпочовките не съм съгласен у нас кедри няма а ливан и атласките планини са извесни с тези дървета в гърция и италия има цели гори от дървета подобни на кипарис с шишарки големи колкото орех пълни със семена и избягалите папагали се хранят с тях това че всяка година у нас зимуват . fringilla montifringilla,turdus pilaris,turdus iliacus ,lanius excubitor и много др не пойни птици означава че тъпочовките и червените чинки не се срештат в нашата страна защоли по ред причини една от тях е миграциония път на тези птици той не минава през нашата страна за да приключим темата вижте миграционната карта на птиците от Евразия рус

Прелетът на птиците е нещо наистина уникално. Радвам се събужда такъв интерес. Не знам защо определяш планинската чинка и тези дроздове като непойни птици Вярно е. У нас кедри няма (не съм и твърдял че има) и затова тъпочовката не се среща тук. Ако все пак се получат данни за преминаващои птици, то е за такива които са'' транзитни''. Смея да твърдя и следното виа понтика не е маршрутът на тези птици. Много може да се каже за миграциите било то периодични или непериодични и всяко наблюдение може да е много ценно , но едно е сигорно. Говорим за птици, които когато имат храна в изобилие не предприемат прелет. А дори и да го направят следват както казах не свтлината а храната. От там идват и различията в маршрутите.

[akademika]

грешката е моя и др не пойни птици това важи за грабливи и водоплаващи птици а не за гореспоменатите

[Serinus]

Според мен, не е невъзможно да се видят гореспоменатите видове в България!

[luboskp]

[nightingale]

Ето малко за просвещение [youtube]http://www.youtube.com/watch?v=Spg8Y0Bll2c[/youtube]

[akademika]

През 1989г. хванах и опръстених 2 тъпочовки в Рила. През следващите години съм виждал 2 само пъти тъпочовки.

Снимайте ги бе хора трябват доказателства а такива няма и в БАН