Според теб това което ще прочетеш по-надолу е невярно ???!!!
Статията е публикувана в сп."Космос"
Превръщането на яйцето в пиле винаги е будило удивлението на хората. В древния Египет и Китай то е било смятано за божествена мистерия, а изкуственото люпене е било монопол на жреци, наричани „бермейци". Днес, когато науката е изяснила този процес, неговата сложност продължава да учудва хората.
Защото на пръв поглед изглежда невъзможно от едно просто яйце с белтък и жълтък само за 21 дни — а при врабчетата и славеите дори само за 13 дни — да се образува жив организъм с мозък, жлези, кости, мускули, скелет, кръвоносна система и много още сложни органи със специфична структура и тъкан. Всъщност яйцето има твърде сложен състав. Химическият анализ разкрива в него над 72 различни съставки, включващи както редки елементи — уран, титан, стронций, така и над 18 вида сложни аминокиселини. Структурата на яйцето също е по-сложна, отколкото ни се струва. Тя включва четири различни слоя белтък, три вида жълтък, въздушна камера, зародишен диск и пр. Дори простата на пръв поглед черупка се състои от три различни по състав слоя, като при това в тъпия край на яйцето (там, където пиленцето ще трябва да я разчупи, за да излезе) тя е по-тънка и има по 150 пори на кв. см, докато на острия край порите са 100 на кв. см и черупката е по-дебела.
Странни са на пръв поглед промените, които стават с кокошето яйце, поставено за люпене. В първия ден зародишът, който е разположен в горния край на жълтъка, получава крушовидна форма. От по-дебелата част ще се образува главата, която се развива най-напред. На втория ден зародишът вече проявява самостоятелност: той се отделя от жълтъка и поляга на лявата си страна. Той е дълъг 7 милиметра и тежи само 6 хилядни от грама, но това не му пречи да има вече сърце, което пулсира, и собствена кръвоносна система. Кръвообра щението обаче изисква кислород. Засега кислород има в жълтъка, но той е твърде малко. Ето защо в третия ден от долната част на зародиша започва да израства алантоис — особен дихателен орган, който за около 7 дни ще покрие отвътре черупката със сложна кръвоносна система.
На петия ден зародишът вече е надхвърлил 1 сантиметър дължина и тежи цели 2 десети от грама. Той има мозък, сетивни органи и жлези. На снимката изглежда като марсианец в скафандър. Голямото мехурче е главният мозък, а другите две мехурчета са очите. Вижда се началото на гръбначния стълб.
Различна е картината на седмия ден. Пилето — да, вече така трябва да го наричаме — не е съвсем фотогенично с огромните си тъмни очи и изпъкнал мозък, но има нещо като малка човка, крила и крачета. Важното е, че то вече диша чрез алантоиса и дори прави движения, за да не се залепи за жълтъка, в който е потънало.
След още три дни пилето е съвсем оформено. Вижда се дори острия „елмаз" на върха на човката, с който 10 дни по-късно ще бъде разчупена черупката, за да може пилето да излезе на свобода.
На следващия ден, използувайки намалението на белтъка, който се е влякъл към острия край на яйцето, пилето започва сложна маневра. До този миг то е лежало напреки на яйцето. Сега тялото му се спуска към острия край на яйцето и поляга наляво. Главата се извива към дясното крило, където ще остане до деветнадесетия ден. Така пилето ляга по дължината на яйцето и главата се насочва към въздушната камера, от която по-късно ще диша кислород. Дължина — 2,5 см, тежест — 3,27 грама.
Пилето диша чрез алантоиса, който поема кислород през порите на черупката. Дишането обаче означава окисляване и горене, свързано с отделянето на отрови. Те се отстраняват чрез водата, която играе важна роля. Тя идва от белтъка, носейки разтворени храни на зародиша, поема натрупаните отрови, които отстранява, и след това се изпарява, за да отстъпи мястото си на нова порция хранителна течност. Чрез изваряването си водата регулира и температурата в зародиша, а от друга страна, със своята топлоемност осигурява равномерна топлина в яйцето. Най-после чрез нея се докарва и калцият от черупката, който е особено необходим на пилето за изграждане на скелета му.
Към 18-ия ден оформянето на пилето е завършено. Започва най-деликатният период, свързан с белодробното дишане. За целта алантоисът и кръвоносните му съдове започват да се атрофират. На следващия ден пилето, което е дълго 7,30 см и тежи 28 грама, променя положението на главата си и с човката пробива ципата на въздушната камера. То започва да диша с белите си дробове. Сега, ако в яйцето има повече течност или положението на пилето не е правилно, то ще се задуши от лепкавата течност или няма да може да пробие въздушната камера.
На двадесетия ден алантоисът окончателно е изсъхнал. Жълтъкът, който виждаме като торбичка между крачката на пилето в предишния ден, вече е всмукан в коремчето и то се затваря. Пилето изправя главичката си и започва да я завърта, като силно се изтласква с краката си от острия край на яйцето. При това движение елмазът на човката постепенно изрязва кръгъл капак на черупката, която тук, както казахме, е много пореста и по-тънка. На следващия — 21-ия — ден пилето счупва капака и излиза от черупката. Ако то не може да излезе, трябва да се унищожи, тъй като не е достатъчно жизнеспособно.
Правилното протичане на целия процес зависи от три външни фактора: подходяща температура — между 37 и 38°С, постоянен достъп на чист въздух до порите на черупката и известен процент влажност на въздуха. При естественото люпене тези фактори се осигуряват чрез вродения инстинкт на квачката, която топли яйцата, обръща ги всеки ден с краката си 30—40 пъти, за да осигури равномерно затопляне и да се избегне залепване на зародиша. Чрез квачки обаче не може да се осигури излюпването на голям брой пилета. Затова твърде отдавна хората са прибягвали до изкуственото люпене. Някои птици също не мътят яйцата си. Те или заравят яйцата си в крайбрежните пясъци, нагрявани от слънцето, или прибягват до по-сложни методи. Така в Австралия има птица, която предварително изкопава дупка в земята и я напълва с клони, листа и корени. Те бавно гният. Ферментирането им след един-два месеца повишава температурата до 26—35 градуса. Едва тогава птицата снася вътре яйцата си, покрива ги с пясък и повече не се интересува от съдбата им.
Изкуственото люпене на птици е въведено преди повече от 3000 години в древния Египет. За целта се използували специални постройки, състоящи се от коридор и по 12 стаи, разположени на два етажа от двете страни на коридора. В стаите се запалвал огън от слама, след това огънят се отстранявал и във всяка стая се нареждали по 7500 яйца, които редовно се обръщали. Температурата се проверявала или чрез специален уред, който съдържал смес от кокосово масло и мазнина, която се топяла при 39 градуса, или от самия работник, който допирал яйцето до клепача си и определял дали топлината е достатъчна. Тези инкубатори се използуват и сега в Египет и дават люпимост близо 60%, резултат, който в Европа бе надминат едва през последните 50 години. Затова и големият френски физик Реомюр е писал, че „Старият Египет трябва да се гордее повече с изкуственото си люпене, отколкото със своите пирамиди".
Изкуствено люпене е имало и в някогашен Китай. За целта се изграждали специални пещи, наречени „канги". В тях се е поддържал слаб огън,а отгоре, в особена вдлъбнатина, насипана с пясък и оризова слама, са стояли яйцата.
В Европа изкуственото люпене се въвежда в XII век, като. са използувани инкубатори по египетски образец. Климатичните условия тук обаче се различават от египетските и затова резултатите дълго време са лоши — под 10% люпимост. В 1558 година италианският физик Джанбатиста дела Порта създава дървен инкубатор с форма на бъчва с 4 отделения. Изглежда, че е имал добри резултати, защото инквизицията го обвинява в магьосничество и изгаря инкубатора. Самият автор за малко не бива сполетян от същата участ. По-късно Реомюр прави редица опити за създаване на инкубатор, но безуспешно. Той обаче публикува своите опити, използува термометъра за определяне на топлината, обръща внимание върху необходимостта от влажност на въздуха и допринася за изясняване принципите на инкубирането. Постепенно изкуственото люпене се разпространява, резултатите се подобряват и днес по-голямата част от пилетата се излюпват изкуствено.
